Ти подаде ми ръка,
когато любовта ме рани.
Често спомням си за това -
как си вярвах ме аз и ти.

Тайните си ти разкрих -
твоите от другите скрих.
До гроб обещах да ги пазя
и приятелството ни вечно да запазя.

Минавах пред теб и откъсвах бодли,
след мен на чисто да минеш ти.
За теб откъсвах цвете -
единствена беше в сърцето.

Беше една,
беше ми като сестра.
Но представа си нямах дори,
че говореше само лъжи.

Колко ли пъти си се присмивала 
на моите добри дела.
Вечер спокойно си запивала,
а аз поемах всяка вина.

Какво си искала от мене
не можах да разбера.
И играеше си през цялото време
на приятелка добра.

Слънцето и луната 
бях готова да ти дам.
Все още ти чета писмата,
а ти моите дали пазиш - не знам.

Истинска ли е била 
твоята усмивка всеки ден?
Бях ли за теб най - добра,
както ти за мен?

Любимата ти играчка бях може би,
която стискаше силно в ръце.
Не знаеше ли, че ме боли,
защото не съм плюшено мече.