Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2011 20:43 - Самичка
Автор: sunflower555 Категория: Поезия   
Прочетен: 4759 Коментари: 0 Гласове:
2



Ти си ангел, но защо
си обречена на страдание?
На злото отвръщаш с добро,
а никой не цени твоето старание.

Колко ли мъка таиш в сърцето
и колко нощи не си спала?
Безброй са сълзите на лицето,
че заради семейството - всичко от себе си си дала.

Безпомощна срещу гняв и мъжка сила,
самичка, сякаш не сред хора, а зверове.
В празния ъгъл - плахо си се свила,
като малко изоставено дете.

Безмилостен към теб, горката -
той - безчувствен с каменно сърце.
Остави ти белег с ръката -
за награда на твоето красиво лице.

Душата ти - птица е ранена
и скоро от радост не ще може да полети.
Изгуби и най - малката надежда, вече си уморена -
утрото чакаш с насълзени очи...

О, как сърцето ми заплака, мила -
за тебе плаче нощ и ден.
Самичка си и няма кой да те закриля,
самичка си и ти като мен.

Да можех сълзите ти да спра
с една усмивка, но как?
Ех, да можех с прегръдка да ти върна радостта -
щастлива да си пак.

Защо самичка, Боже си я оставил -
да плаща чужди грехове?
Нима Си Ти забравил,
че тя също е Твое дете?

На М.


Тагове:   реалност,   сълзи,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sunflower555
Категория: Поезия
Прочетен: 324156
Постинги: 279
Коментари: 271
Гласове: 2546
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031