Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
30.11.2011 20:43 -
Самичка
Ти си ангел, но защо
си обречена на страдание?
На злото отвръщаш с добро,
а никой не цени твоето старание.
Колко ли мъка таиш в сърцето
и колко нощи не си спала?
Безброй са сълзите на лицето,
че заради семейството - всичко от себе си си дала.
Безпомощна срещу гняв и мъжка сила,
самичка, сякаш не сред хора, а зверове.
В празния ъгъл - плахо си се свила,
като малко изоставено дете.
Безмилостен към теб, горката -
той - безчувствен с каменно сърце.
Остави ти белег с ръката -
за награда на твоето красиво лице.
Душата ти - птица е ранена
и скоро от радост не ще може да полети.
Изгуби и най - малката надежда, вече си уморена -
утрото чакаш с насълзени очи...
О, как сърцето ми заплака, мила -
за тебе плаче нощ и ден.
Самичка си и няма кой да те закриля,
самичка си и ти като мен.
Да можех сълзите ти да спра
с една усмивка, но как?
Ех, да можех с прегръдка да ти върна радостта -
щастлива да си пак.
Защо самичка, Боже си я оставил -
да плаща чужди грехове?
Нима Си Ти забравил,
че тя също е Твое дете?
На М.
си обречена на страдание?
На злото отвръщаш с добро,
а никой не цени твоето старание.
Колко ли мъка таиш в сърцето
и колко нощи не си спала?
Безброй са сълзите на лицето,
че заради семейството - всичко от себе си си дала.
Безпомощна срещу гняв и мъжка сила,
самичка, сякаш не сред хора, а зверове.
В празния ъгъл - плахо си се свила,
като малко изоставено дете.
Безмилостен към теб, горката -
той - безчувствен с каменно сърце.
Остави ти белег с ръката -
за награда на твоето красиво лице.
Душата ти - птица е ранена
и скоро от радост не ще може да полети.
Изгуби и най - малката надежда, вече си уморена -
утрото чакаш с насълзени очи...
О, как сърцето ми заплака, мила -
за тебе плаче нощ и ден.
Самичка си и няма кой да те закриля,
самичка си и ти като мен.
Да можех сълзите ти да спра
с една усмивка, но как?
Ех, да можех с прегръдка да ти върна радостта -
щастлива да си пак.
Защо самичка, Боже си я оставил -
да плаща чужди грехове?
Нима Си Ти забравил,
че тя също е Твое дете?
На М.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2546
Блогрол