Ти завинаги затвори очи,
твърде млада си тръгна от този свят.
Но как да те върнем ни кажи -
пак да се радваме на твоя смях.

Каква молитва към Бог да отправим,
колко песни за теб да изпеем?
Невъзможно е да те забравим -
липсваш ни, без теб не можем да живеем.

Как да те върнем кажи ни,
колко стиха на теб да посветим?
Ние не знаем, прости ни -
ах, да можехме да те съживим...

Цветя ли трябва да наберем
малки и големи, различни цветове.
От тях венец да изплетем
или просто да ги държим в ръце?

Звездите ли да преброим -
кажи ни, ела в съня.
Колко ли пътища трябва да извървим -
може би всичките на света.

Кажи ни как да те върнем,
че без тебе много боли.
Какво да сторим - отново да те прегърнем -
радост да се върне, да пресъхнат сълзи.

В памет на А.П.