Есенно време е вън,
ситен дъждец мокри земята.
В кал потъна ореховия пън и
паднали вече, затрупаха го листата.

Пеят клоните на липата,
щом през тях вятъра минава.
Безмилостно той й взе листата
и гола тя остана.

Под облаци слънцето наднича,
но не може тъй силно да изгрее.
По улицата гладно куче тича и
търси място да се сгрее.


Пътник незнаен крачи по шосето -
с голяма чанта в ръката.
Плаче ли, плаче небето и
сълзите му падат на земята.

Борчетата високи, зелени -
люлеят се бавно и те.
И клоните им уморени -
галят студени ветрове.

Над полета и гори
царува есента.
И скоро по високите планини
ще блесне светъл снега.

      2005г.