Сред нивята зелени навред-
расте красиво Божие творение.
Името му е Слънчоглед  и
сега ще краси моето стихотворение.

С туй високо стебло-
слънчогледа е растение,но какво?
Все гледа към небето,
сякаш там му е сърцето.

Златните му листа,
докосват ги слънчеви лъчи.
Обичат малките деца-
слънчогледовите питки.

Често в песните за любовта-
се споменава неговата красота.
Прелестна и златна,,дадена от Бога-
такъв е слънчогледа сред зелената природа.

А вечер,щом изгрее луната,
не свежда очи към земята.
Все на горе гледа-
слънчевото утро очаква слънчогледа.