Ти си онази мисъл,която нощем ме буди-
ти си моето вдъхновение.
И за първи път се чудя-
къде са думите за това стихотворение...

Ти си моята съдба-
светлина в мрака си ти.
Слънчев изгрев в утринта-
звезда в моите очи.

Любовта си, поднесе ми като цвете-
искрена и красива.
Като роза държа я в ръцете и
не е тя бодлива.

Красив си,когато се усмихнеш
и мигом събуждаш в мен-
чувствата,които изпитвам
към теб нощ и ден.

Ти си ангел със златни криле-
сладка тайна за моето сърце.
С нежност докосна сетивата,
с дъха си-стопли ми душата.

Сладък миг си ти -
сърцето ми шепти.
Нищо друго не ми остава,
освен на желанието да се предам.....