Щом за първи път те видях-
дъхът ми мигновено спря.
Ти си моята мечта разбрах,
която се превърна в моя съдба.

Тихо запозна ни луната,
с усмивка от небето.
Ти с поглед разсъблече ми душата....
И ето - давам ти сърцето.

Води ме в свят далечен,
там където е любовта.
Искам мига да е вечен-
под лунната светлина.

С нежност докосна сетивата
и в миг политам към небето....
С дъх разпали страстта в душата
и пламна огън в сърцето.

Очите ти са две езера
и без да искам потъвам в тях.
Сграбчи ме огромна вълна,
когато душите ни в едно се сляха.