Пеят щурчета в тъмнината и
шумоли наблизо рекичка.
Зад дърветата се показа луната и
усмихна се над всичко.

На тревата зелена-
двама с теб седим.
От стари спомени уморени-
времето шепне да се разделим.

Ти загледан в тъмнината-
не се обръщаш в страни.
В мен била вината-
все казваше ти.

-"Последна вечер-
сме двама с теб.
Ще замина аз далеч-
не ще идваш вече при мен."

-Всеки път ми казваш това....
Не ти вярвам-приемам го 
като лъжа.

-"Лъжец ли ме наричаш-
такъв ли съм за теб?
С това доказа, че не ме обичаш-
повярвай- ще питаш за мен."

Не исках аз-
тъй страшно да прозвучи.
Приключи всичко между нас-
така поиска ти.

Изведнъж малко огънче заблестя
и понече да запалиш цигара ти.
Както никога аз те спрях и
много странно ме погледна в очи.

-Не я пали сега-
за някой прекрасен миг я остави.
Нека аз да си вървя-
щом вече всичко се реши.

Неочакван облак скри,
усмихналата се на небето- луна.
Тръгнах ме двамата в различни страни-
разделих ме се завинаги сега.

      2005г.