Бяхме ние тъй щастливи-
обичах ме се силно аз и ти.
Но разделиха ни хора завистливи
и всичко между нас се разруши.

Силна беше обичта ни,
всичко надминаваше тя.
Огънят в нас вече не гори-
отиде си завинаги любовта...

Всичко стана ей така-
хората лъжи ти редиха.
Беше като сън, дори като шега-
злословиха те и ни разделиха.

Повярва ти на тях,
отиде си и ме остави.
Аз за тебе всичко бях,
но сърцето е принудено
да те забрави.

Няма те вече до мен,
няма те и не ще се върнеш ти.
Плача аз всеки ден,
затова че завистта ни раздели.

.....Тъжно...наистина......

И повече от истинско....