Отдавна сме заедно аз и ти,
но природата все гледа да ни раздели.
Цветята уж красиви-
не искат да бъдем щастливи.

Слънцето ясно затваря очи,
щом ме прегърнеш ти.
И облак тъмен го скрива,
щом види, че с теб съм щастлива.

Когато те целуна-
силен вятър задуха,
сякаш иска всичко между нас да рухне.

Птиците с кресливи гласове-
говорят лъжи-
искат да ни разделят и те.

Вечер луната цяла-
говори за раздяла.
И против любовта-
звездите падат една по една.

Нито слънцето, нито луната
искат някой от нас да е щастлив.
Изглежда, че цялата природа
за любовта ни е против.

a,ako go poglednem pod drug agal....ako lo6oto vreme iska da izgoni ostanalite za da ostanete sami....no..ako vatre6no go use6ta6 taka ,kakto e napisano...to....lo6o..ili sadba...

Радвам се, че се отби :)
Специално този стих не е посветен
на никого :) И времето- лошо или добро тук няма
значение....