От деца с теб се знаем-
в детската градина и в училище дори,
бяхме неразделни аз и ти.

Пораснахме ние големи, но
още споделяме 
своите проблеми.

Приятели просто бяхме и
винаги под старата липа седяхме.
Говорихме си ти и аз 
до късен среднощен час.

Неусетно минаваше нашето време и
един ден ти призна, че си
влюбен в мене.

Не го каза на шега,
не се усмихна дори.
Трудно ти беше да признаеш любовта,
която си изпитвал през всички тези дни.

В този тъй неочакван ден-
ти поиска да си с мен.
Отказах ти, защото не исках това-
просто щях да те излъжа,
няма я в мен любовта.

Ти извърна глава и
погледна в страни.
"Прости ми- аз не те обичам така,
като ме обичаш ти".

С тихи думи ти изрече:
"Не можем да се срещаме вече!"
Но защо кажи- ти изведнъж се промени?

Каквото и да изрека-
теб не те интересува.
Ти просто поиска приятелството ни
вече да не съществува.

И така от толкова дълго време-
не остана нищо между теб и мене.

Тръгнах си аз
и под липата те оставих.
Това беше нашият последен час,
който и до днес не забравих.

Тъй минаваха дните-
в слънчев ден и тъмен мрак.
Исках да сбъдна мечтите,
за да сме приятели пак.

Бродих по улиците сама,
беше полумрак.
Изневиделица появи се ти и рече:
"Ела- искам да те видя пак!"

Спряхме се пак под  липата аз и ти-
засмени и щастливи,
както преди.

Тъй измина някой и друг ден,
когато пак поиска да си с мен.
Мислех, че си забравил за това, но
просто отвътре те изгаряше страстта.

Отново ти отказах, че си обиден забелязах.
" Върви си и не ме търси-
не може нашето приятелство
тъй да продължи!"

Тръгнах си отново аз
с насълзени очи.
И в този уж последен час-
за сбогом не помаха ти.

Не за дълго останах сама, 
когато пак изрече:
" Ела, повече няма да правя така!"

Върнах се при теб-
това бе моята мечта.
Един въпрос имах-
"Защо беше всичко това?"

С кратки думи ти-
всичко ми обясни.
Започнахме пак да се смеем, та
дори и песни да пеем.

Весело си прекарвах ме аз и ти-
нашето приятелство 
отново се възроди.

Всичко вървеше добре,
но един ден пак се скарахме.
Причината беше една-
да бъдем заедно, а аз не исках това.

Отново всичко се реши,
щом "Сбогом" каза ми ти.
Тъй минаваха нашите дни-
събирах ме се и разделях ме аз и ти.

Но отдавна вече с теб сме приели,
че нашето приятелство се превърна в
срещи и раздели.

2004г.