Ето пак се появиха
мислите за теб.
От ума си ги бях изтрила,
но пазеше ги сърцето в мен.

Но аз не искам -
пак за теб да си мисля.
Защо сърцето ми реши,
че още съм влюбена в твоите очи.

Спомените са още живи,
а мина толкова време...
В миналото не бях щастлива -
ти поигра си с мене.

Не искам да се връща любовта,
не искам пак да роня сълзи.
Не искам да си спомням за това -
как сърцето ми разби.

Ето отново посветих -
на тебе този стих.
Защо се случва така -
страданието ли е моя съдба?

Не искам пак да те сънувам
и тайно по теб да въздишам.
Лицето ти на снимка не искам да целувам,
името ти на сън да изричам.

Ето пак се появиха
чувствата от преди.
В сърцето ми се скриха
и пак единсвен си ти.