Не отдавна с теб се запознах ме
в един летен ден.
И до днес не можах да ти призная
колко много значиш за мен.

Къде отиде,
къде изведнъж се изгуби?
Да не би с нещо да те обидих
или в друга се влюби?

Телефона си не вдигаш,
мястото до мен - празно седи.
Никъде не те виждам -
къде си ти?

Харесваше ми, когато се усмихваше с очи -
само аз разбирах това.
Беше слънце в моите дни,
а къде си сега?

Липсват ми онези моменти,
когато ме поглеждаше закачливо.
И когато ме рисуваше с комплименти -
аз бях щастлива.

Отказвах хиляди покани -
единствен беше ти.
Аз исках да сме двама
и нищо да не ни раздели.

Но нямаше време 
да ти призная всичко това.
Дали бях приятелка за тебе
или виждаше в мен любовта.

Но къде си ти,
когато името ти изричам?
Дали за мене мислиш ти,
така както аз те обичам.