Колко те мразех преди,
толкова, че дори ненавиждах.
Изрекох хиляди думи
и вечно те обиждах.

Мразех думите на мама,
които изричаше за теб.
Тя искаше да сме двама,
но тъй неприятно бе за мен...

Баби, дядовци и всички останали
зад гърба ми бяха застанали.
- Вземете се! - повтаряха всеки час,
макар да нямаше нищо между нас.

Но ето мина се време
и влезе в роля моята съдба.
Нещо пречупи се в мене
и навести ме любовта.

От начало бе неясна,
немислима дори.
Почувствах се ужасно
за думите изречени преди.

Различни станаха моите дни,
не очаквах, че ще стане така.
Влюбих се в онези очи,
които преди мразех от душа.

В сънищата красиви -
появи се ти.
Там бях щастлива,
а на яве роних сълзи.

Оставих да ме водят мечтите
ден и нощ за ръка.
Вместо с близки, говорех със звездите,
че при мен дошла е любовта.

Но вечно ще остане този проблем,
че по - голям си ти от мен.
И колкото и да искам аз -
няма шансове за нас.

Това до болка ме наранява
и знам, че ще остана сама.
Принудена съм да те забравя
и пак да прогоня любовта.

2007г.