Оставих злото да победи
и ранена тръгвам аз...
Много ще ми липсваш ти -
сърцето ще пази приятелството между нас.

Няма да съм на близо,
когато ме повикаш ти.
Няма да мога да те виждам,
когато се усмихваш с очи.

Не искам да те оставям,
ала няма как да остана.
Бях готова всичко да направя
заедно да бъдем в замяна.

И когато си ранена
от чужди грешки някой ден.
Няма да съм там, за да бъда натъжена
и да плача заедно с теб.

Тръгвам си, а всъщност не искам.
Плаче ми се, но крия сълзи.
Ръка на сърцето си притискам,
че от раздялата много боли.

Сбогом приятелко добра,
сбогом и не ме забравяй ти.
Идвай ми на гости поне в съня -
с усмивка ще те изпращам в зори.