Преследвам те нощ и ден,
за да ти призная любовта.
Но ти си толкова студен,
че не можеш да разбереш това.

Нима си ти безчувствен
и не можеш да обичаш.
Кой така те научи,
човек не се ли наричаш?

Преследвам те и в съня,
там в царството на мечтите.
Подавам ти ръка, 
но не  - ти не познаваш жените.

Ти си тъй различен -
мрачен и студен.
И въпреки всичко аз те обичам -
все по - силно всеки ден.

Преследвам те страннико непознат,
зад теб неуморно вървя.
И мога да стопля ледения ти свят -
с дъх на любовта.