Случайно ни запозна съдбата
в един летен ден.
Заедно да се борим за свободата,
попаднали в нечий плен.

И щом стиснах ме си ръцете -
дружки станах ме двете.
Споделях ме радости и тъги -
весели бяха нашите дни.

Бяхме заедно, бяхме неразделни -
приятелки добри.
На стила си бяхме верни -
елегантни, с красиви мечти.

Принцове на бели коне
не съществуваха за нас.
В гласът на собственото си сърце -
се вслушвах ме ти и аз.

Но появи се проблем и ни раздели
за неопределено време.
Тръгна да гониш мечти, а
спомените останаха за мене.

Със сълзи посрещах утринта,
за теб тъжеше моето сърце.
Идеи ми даваше нощта -
приятелството ни да опиша в стихове.

Липсваха ми онези дни,
в които мечтаех ме на глас.
Като учителка ми беше ти,
която слушах в захлас.

Приятелските срещи
изживявах пак на сън.
Друга до днес не срещнах -
търся те още на вън.

И ето намерих те накрая -
съдбата отново ни срещна двете.
Изненада беше и какво да ти дам незная -
приеми само една усмивка и цвете.