Слънце в душата ми :: След десет години

Още помня първата ни среща -
в една дъждовна вечер.
Едно детенце бях,
но приятелката в теб видях.

Мила и добра -
за помощ подаваше ръка.
И с боен дух като момче -
избираше приятели по сърце.

Всяка твоя стъпка следях и
кои са любимите ти неща разбрах.
Изучаваше всякакви животни,
но най вече кучета и котки;

Щом чувах скутера ти да бръмчи -
с колело те следвах дори.
Исках аз да те настигна -
ръка за поздрав да ти вдигна.

Повод за усмивка аз ти давах и
на всяко твое дело се възхищавах.
Но въпреки детското ми държание -
ти беше моят идол за подръжание.

Като сестра ме съветваше дори -
на безброй неща ме научи ти.
И нито веднъж не се разсърди за това,
че постоянно след теб вървях.

Сега вече съм голяма и
време за подръжание няма.
Живота и двете ни промени -
дали просто си мисля или
наистина друга си ти.

Дело е знам на съдбата -
да забравиш за добротата.
Струваш ми се тъй далечна -
сега, когато те срещна.

Скутера ти се превърна в кола -
колкото и да искам - не мога да те настигна сега.
Каменно е сякаш твоето сърце -
едва ли ще ме видиш, дори да вдигна и
двете си ръце.

Усмихваш се - едва ли не на сила,
станала си много горделива.
Едва аз те разпознах,
когато последния път те видях.

Пътя на злото избра
и друга е представата ми за теб сега.
Не мога да се преструвам,
че от теб се страхувам.

Не си вече моят идол за подръжание
и гледам те от разстояние.
А нашето приятелство от преди -
миналото ще краси.

Посветено на П.