Поглеждам на ляво, поглеждам на дясно и
пак не ми е ясно -
приятелството ни къде отиде,
дали подгонила го е обида?

Странно е, че писмата пазя още,
които си писахме през ден.
За нашите тайни си спомням нощем,
а ти спомняш ли си за мен?

Помниш ли сребърното сърце,
което по между ни раздели.
Сега държа го в ръце,
а носиш ли го ти?

Нашето приятелство къде ли се дяна -
кога избяга не разбрахме.
Някъде в миналото остана -
там за последно го видяхме.

Няма от него ни следа,
търсих го къде ли не.
А трябваше за вечни времена
да го носим на сърце.