Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.11.2009 21:26 -
Сърце ранено
Сърцето ми ранено тъжи,
че не може да обича като преди.
Не веднъж съдбата го ранява -
затворено за всички то остава.
Плаче, плаче моето сърце,
а сълзите му са моята съдба.
Как да го взема в ръце
и с какви думи да го утеша?
В окови на самотата
живее то всеки ден.
Страхува се от лъжата -
затворено седи в мен.
Ах, не знам как да утеша
моето ранено сърце.
Страх ме е, че ще сгреша,
ако го дам на едно момче.
Но как сърцето си да отворя,
когато всички го раняват.
С тъгата мълчаливо се боря,
когато самичка ме оставят.
че не може да обича като преди.
Не веднъж съдбата го ранява -
затворено за всички то остава.
Плаче, плаче моето сърце,
а сълзите му са моята съдба.
Как да го взема в ръце
и с какви думи да го утеша?
В окови на самотата
живее то всеки ден.
Страхува се от лъжата -
затворено седи в мен.
Ах, не знам как да утеша
моето ранено сърце.
Страх ме е, че ще сгреша,
ако го дам на едно момче.
Но как сърцето си да отворя,
когато всички го раняват.
С тъгата мълчаливо се боря,
когато самичка ме оставят.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2546
Блогрол
