Умен си и красив мъж,
моята мечта си ти.
Но какво ти стана изведнъж,
че се промени така?

Любовта ни свята
в минало се превърна.
Друга хвана за ръката,
а на мене гръб обърна.

Ниска, закръглена блондинка
с малко чипо носленце.
Ще се събере ли в рамка семейната ви снимка,
като тя прилича на прасенце?

Бретона скрива й очите,
големи кръгли обеци ще й откъснат ушите.
Разглезена е от далеч се вижда -
познати и непознати -  всички на ред обижда.

Коефициента на интелигентност й е нула
и от далеч си личи, че е глуповата.
За Вазов и Ботев, тя никога не е чула -
бръмбари ли има в главата?

Мисли се тя за красива,
елегантна и модерна.
А всъщност е ревнива
и много нервна.

Какво ти си й виновен,
че не знае кой е Бетовен.
Тропа с крак, сякаш играе ръченица
и не спира да повтаря:
- "Химна на България, написан е от фолкпевица!"

По нея ти си полудял,
сякаш никога жена не си видял.
-"Сладка е"- казваш като малинка -
твоята блондинка.

Мен не си обичал така,
както нея сега.
Самичка за миг не можеш да я оставиш -
на всякъде с нея се хвалиш.

Може ли с този маникюр
да готви, чисти и пере?
Знае ли да прави конфитюр
с тези пръстени на двете си ръце?

Капризите й как угаждаш,
без дори да се обаждаш.
Като кученце след нея вървиш
и по - странно от всякога се държиш.

Как се разбирате двамата не зная,
като тя е претенциозна до безкрая.
Ех, да беше само на картинка -
твоята блондинка...

Но все за нещо е сърдита
малката лолита.
И чантичката й носиш на рамо -
мир да има само.

Как ли търпиш не зная -
самочувствието й стигнало до луната?
Ще я обичаш ли до края
или ще молиш мен да ти върне съдбата?