Дядо Мраз
изгуби своя глас.
С виното прекали и
жестоко се напи.

Главата го заболя -
торбата с подаръци на земята се разпиля.
Пиян, той се нацупи и
да ги събира се надупи.

Препъна се в дългата си брада
и се хвърли на снега.
Охка, пъшка и реве -
колана стяга дебелото му шкембе.

Шапката му - вятърът духна,
дядо Мраз в плач избухна:
- Леле как съм се напил и
елените съм затрил.

Подаръците се разпиляха и
джуджетата по кръчмите се запиляха.
И Снежанка я няма -
магарица е тя голяма.

Уж, да помага на мен,
пък е по дискотеките всеки ден.
С гаджета все се занимава -
за полезна работа време не й остава.

Станала е мързелива-
язък, че е красива...
Е, как да не се напия -
като постоянно вдига олелия.

И джуджетата са на нейна страна -
от ядове е побеляла
моята брада.

Трудно ми е да живея,
но само да изтрезнея -
какъвто съм дебел и висок
ще им дам един урок.

На Снежанка ще скрия гримовете и червилата -
ще я науча аз как да държи метлата.
Да готви и чисти,
а не за гаджета да мисли.

Ще й дам да чете книга,
но не и кръвното ми да вдига.
Станаха разглезени моите джуджета -
хапват само кюфтета.

Денонощно пият ракия -
едно кило не мога да скрия.
Вместо да работят до мрак -
все ме правят на глупак.

Станали са непокорни -
за лудории са неуморни.
Не дават да им направя забележка,
когато са в грешка.

На отворени се правят
и само отговарят.
Труден характер са признавам,
но трябва да ги превъзпитавам.

Ох, трябва ми съвет -
как да въведа ред...

Хвана се дядо Мраз за главата
и зачуди се къде му е шейната.
Остана той затрупан под снега -
чак до сутринта.