Отне ми много време
за да разбера,
че винаги си се грижила за мене,
а аз към теб не бях добра.

Беше ми все едно
дали си наблизо или не.
Едва сега разбрах защо -
била съм за теб дете.

Колко ли пъти заради мен
си прикривала сълзи.
Нито веднъж не помислих за теб,
че от думите ми - сърцето те боли.

Аз била съм безразлична
към думите ти и към теб самата.
Но ти ме прие, въпреки, че съм различна -
невидимо държа ме за ръката.

Като ангел пазител над мен си бдяла,
дори когато прехвърлях на теб вината.
Разбрах, че те обичам - едва след нашата раздяла
и сега плаче ми душата.

Гордостта ме заслепи и
присмивах се на твоята доброта.
Но винаги усмихната беше ти -
за прошка се моля сега.

Мълчала си, въпреки моето поведение -
тихо плакала си в нощта.
За теб написах стихотворение,
ала няма те, за да ти го прочета.

Посветено на Н.