Слънце в душата ми

Сърдит е моят братовчед
два месеца подред.
Не ми каза по каква причина,
а сме приятели от детската градина.

Не пием вече кафе на балкона,
не ми се обажда и по телефона.
И по улиците, когато минава -
като пътен знак ме подминава.

Не ме поглежда, не се усмихва,
а в мен гнева не стихва.
За какво толкова се сърди братовчеда,
че дори не може да ме гледа?

Сън не ме лови,
докога ли той ще си мълчи?
Не ми изпраща и съобщения,
а аз за него пиша стихотворения.

Ах, този мой братовчед -
единствен приятел и съсед.
С мълчание ме наказва,
като нищо не ми казва.

Липсват ми другарските ни срещи
и разказите смешни.
Без него живота ми е скука безкрайна -
ех, братовчеде, защо запази причината в тайна...

Два месеца,а сякаш две години
забрави той, че сме роднини.
Дали вината е в мене,
за да е сърдит толкова време?

Ах, не зная, не зная -
чудя се и се мая...
Голям сърдитко е братовчеда -
през тъмни очила към бъдещето гледа.

Нагоре