Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
09.08.2010 23:05 -
Няма живот без теб
Автор: sunflower555
Категория: Поезия
Прочетен: 990 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2010 23:06
Прочетен: 990 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 09.08.2010 23:06
Пролет иде, птици пеят -
хубав и слънчев е всеки ден.
Деца по улиците тичат и се смеят,
пролетта дойде, но не и за мен.
Снегът бързо се топи
и всичко на около се раззеленява.
Но сърцето ми тъжи -
няма те и нищо не ме развеселява.
Моята пролет си тръгна с тебе
и няма да се върне вече.
А всяка следваща не означава нищо за мене,
щом си ти далече.
******
Иде лято, сезонът на любовта -
време за игри, плаж и море.
А аз се прощавам с младостта -
за последно с нея се държим за ръце.
Усмихва се слънцето от небето
и над земята спуска огнени лъчи.
Но не може да ми стопли сърцето
в горещите летни дни.
Моето лято със себе си взе
и замина далече от мен.
Самотата ме прегърна с две ръце
и държи ме в своя плен.
*****
Птиците на юг отлитат,
златна есен наближава.
Самичка по улиците се скитам,
а листопада ме натъжава...
На където и да се обърна
виждам твоето лице.
Искам аз да те прегърна
само за миг поне.
А дъждът вали
и със сълзите ми се слива.
Тихо в моите коси -
вятърът заспива.
*****
Студ вече сковава земята,
здраво държи я с ледени ръце.
Побеля билото на планината -
зимата вече дойде.
Замръзнаха реките,
но спомените не.
Моята усмивка погубиха сълзите,
ранена птица е моето сърце.
Не може да ме зарадва и снега,
който нощ и ден вали.
В снежинка се превърна за мен радостта -
няма я вече в моите очи.
*****
Бавно минават дните -
едни и същи за мен.
С теб си тръгнаха и мечтите -
няма живот без теб.
И нищо не мога да празнувам,
не мога и да съм щастлива.
Радвам се само, когато те сънувам -
тогава се чувствам поне малко жива.
Моето утре беше ти,
моят смях в радост и тъга.
Сега живея, но без мечти
и самотата е моята съдба.
10.04.2010г.
хубав и слънчев е всеки ден.
Деца по улиците тичат и се смеят,
пролетта дойде, но не и за мен.
Снегът бързо се топи
и всичко на около се раззеленява.
Но сърцето ми тъжи -
няма те и нищо не ме развеселява.
Моята пролет си тръгна с тебе
и няма да се върне вече.
А всяка следваща не означава нищо за мене,
щом си ти далече.
******
Иде лято, сезонът на любовта -
време за игри, плаж и море.
А аз се прощавам с младостта -
за последно с нея се държим за ръце.
Усмихва се слънцето от небето
и над земята спуска огнени лъчи.
Но не може да ми стопли сърцето
в горещите летни дни.
Моето лято със себе си взе
и замина далече от мен.
Самотата ме прегърна с две ръце
и държи ме в своя плен.
*****
Птиците на юг отлитат,
златна есен наближава.
Самичка по улиците се скитам,
а листопада ме натъжава...
На където и да се обърна
виждам твоето лице.
Искам аз да те прегърна
само за миг поне.
А дъждът вали
и със сълзите ми се слива.
Тихо в моите коси -
вятърът заспива.
*****
Студ вече сковава земята,
здраво държи я с ледени ръце.
Побеля билото на планината -
зимата вече дойде.
Замръзнаха реките,
но спомените не.
Моята усмивка погубиха сълзите,
ранена птица е моето сърце.
Не може да ме зарадва и снега,
който нощ и ден вали.
В снежинка се превърна за мен радостта -
няма я вече в моите очи.
*****
Бавно минават дните -
едни и същи за мен.
С теб си тръгнаха и мечтите -
няма живот без теб.
И нищо не мога да празнувам,
не мога и да съм щастлива.
Радвам се само, когато те сънувам -
тогава се чувствам поне малко жива.
Моето утре беше ти,
моят смях в радост и тъга.
Сега живея, но без мечти
и самотата е моята съдба.
10.04.2010г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2546
Блогрол