Вчера съвсем случайно
реши да ни срещне съдбата.
След толкова време - погледнахме се някак тайно
и разминахме се, сякаш сме непознати.

Запитах се на ум - дали ме позна
и изведнъж назад се обърнах.
Изненадах се - ти също се спря -
спомени стари тази среща ни върна.

Мълчаливи се гледахме от далече -
като деца бяхме врагове.
Но сега пораснахме вече -
на ум те викам да си стиснем ръце.

И чакам с надежда да пристъпиш ти,
усмихнат и приветлив.
"Помня те" - само ми кажи,
хайде не бъди мълчалив.

Но така стояхме дълго време -
като две изгубени птици.
Мълчаливо те гледах и ти мене,
а бяхме съученици...