Слънце в душата ми

Дали стоиш пред моята врата -
с надежда да ме видиш в мрака.
Не ми пука, дори да е така-
аз няма да дойда, но ти ме чакай.

Не ми пука дали си полудял от страст
и колко силно искаш да ме любиш.
Ти над мене нямаш власт -
върви си, времето си губиш.

Срещите ни вече не броя
и не те чакам с нетърпение.
Аз отдавна не съм твоя,
не посвещавам на теб всяко стихотворение.

Друг сега любима ме нарича,
друг сега ми се усмихва с очи.
И зная колко много ме обича,
колкото ти никога не си.

Ти ме превърна в едно нищо,
а той с надежда ме прегърна.
За мен той е всичко -
смисъла на живота ми върна.

Колкото искаш стой от вън
и на колене да си пред вратата.
Не бих те пуснала в моя сън -
с лъжи отново да ми завъртиш главата.

Нагоре

Тагове: минало,

Гласувай:

Подобни постинги

Моята стара пишеща машина

На улица "Кюри" вали

Прочелите постинга прочетоха и:

Фолклор
Лежерна разходка над НДК
Посвещението на България

Предишен постинг

Ти пак си тук

Коментари

Няма коментари

Търсене