Видях аз жената,
в която си влюбен ти.
За миг натъжи се душата и
в очите ми блеснаха сълзи.

По улицата- усмихната вървеше тя,
а аз я гледах от страни.
Изпитвах ревност за това,
че нея си избрал ти.

С чанта на рамо
и горделива- гледаше из небесата.
Исках едно нещо само-
да изляза пред нея и да й оскубя косата.

Но дали ме беше срам,
а може би ме беше яд.
Но дори и аз незнам-
дали изобщо те има в нейния свят.

Използва те може би,
играе си тя с тебе.
А ти се влюби в нейните очи
и завинаги си тръгна от мене...

Кой знае дали,
някой ден ще каже тя:
"Не си ми нужен вече ти!"-
и ще извърне глава.

Какво ще направиш тогава ти-
ще я оставиш ли да си отиде или не.
Тогава ще виждаш с други очи
и ще разбереш, че разбито е и твоето сърце.