Само с поглед ме повика
в онзи слънчев ден.
И накара ме да те обикна -
аз исках само теб.

"Слънце мое" ме нарече
и хвана ме за ръка.
Самотните ни дни бяха далече,
а ние живеех ме за мига.

Само с поглед ме накара
да повярвам в теб и любовта.
Не търсеше в мене звяра,
а сродна душа.

С поглед ми говореше ти,
когато срещах ме се двама.
С усмивка спираше моите сълзи
и молеше завинаги с теб да остана.

И ето - първата целувка последва,
в лунната нощ с поглед ме съблече.
Мислите за теб ме преследват,
откакто "Обичам те" - лъжовно изрече.

Само с поглед ме убеди,
че единствена за теб съм аз.
Лицето си зад маска скри,
ала така няма бъдеще за нас.

Оставих се да ме водиш ти,
без да знам, че всичко е само игра.
Перфектни бяха твоите лъжи,
с които ме обсипваше в ноща.

Лесно се предадох
и в огнена прегръдка ме изгори.
Образ на светец за теб си създадох,
но измамник се оказа ти.

Само с поглед ми отне
душата и невинността.
И накара моето сърце -
да вярва,че ти си любовта.

А не помисли ли поне за миг,
че ще ме раниш.
Аз незнаех, че ти е навик -
да залюбиш, а после да си вървиш.

Само с поглед сложи край
на всичко хубаво между нас.
Не искаш ли поне да ти призная,
че влюбена бях аз.

Лъжите ли ти попречиха
да разбереш това.
"Слънце мое" ме нарече
и дали не те заслепи моята светлина?

На раздяла с поглед ме повика ти
в онзи есенен ден.
Излъга ме и много боли
от любовта да си ранен.