За първи път те видях да плачеш -
ранена от действията човешки.
Ах, защо си замълчах,
защо не те спасих от чуждите грешки.

Изведнъж рухна смелостта ти,
на която аз се възхищавах.
Тайно криеше от мен сълзи,
сякаш с поглед те ранявах.

За първи път те видях да страдаш,
а аз безучастно стоях в страни.
Исках нещо да направя -
отново да се усмихнеш ти.

Но да пиша съм родена,
да говоря не се научих.
Ти плачеше ранена -
думи, за да те утеша не намерих.

Въпреки, че съм още дете -
болка в очите ти видях.
Ти, истинската с доброто сърце -
 защо се предаде не разбрах.

За първи път те видях натъжена
и чувство за вина се роди в мен.
Гордостта ти бе сломена -
не можах да те утеша и плаках заедно с теб.

"Jos jonain paivana tuntuu silta etta itkettaa.
Soita minulle.
En lupaa , saan sinut nauramaan , mutta voin itkea kanssasi ."
"Ако някой ден чувстваш нужда да си поплачеш ,
Обади ми се. Не ти обещавам да те разсмея ,но мога да плача с теб ."
Това е израза на истинското приятелство в една финска поговорка.Не е приятел ,който ти бърше сълзите ,а който плаче с теб ! Поздрави !

Благодаря lidis !

Текста ми на фински е без точките на буква "а ",защото не излизат по някога в сайта ! Но е правописно издържан ! Не знам защо се появяват разни кодировки ,когато пиша на фински тук ? Може би модераторите се престарават да ме правят на по- голям простак от тях ! Извинявай за реакцията ми ! Поздрави !

Извинена си :)

Понякога една мълчалива прегръдка помага повече от думите.Много лично ми звучи. Това, което не ни убива ни прави по-силни. Не помня автора, но има и жестоки моменти в живота.

Super e Kate..... :)

Мерси, мерси ... Благодаря ти, че се отби :)