Преди да ни срещне съдбата -
на сърце носихме самотата.
Живеех ме ден за ден -
не те познавах, нито ти мен.

Две самотни души бяхме,
докато един ден се запознахме.
От скучното ежедневие уморени,
вярвах ме, че сме един за друг родени.

И вървях ме ръка за ръка -
в сърцата си носих ме радостта.
Но защо ме пусна не зная
преди да стигнем до края.

И за среща не ме молиш вече,
явно си някъде далече.
Всеки сега по пътя си върви,
а бяхме с тебе две самотни души.