Слънце в душата ми :: Сребърното сърце

Надменна и горделива -
станала си ти.
Владееш се от друга сила -
чужди са ми вече твоите очи.

Важна млада дама -
непознаваща ме вече.
Със самочувсвие си голямо,
щом те видя от далече.

Все същата съм си аз -
тиха, изпълнена със жал.
Загадка е как рухна приятелството между нас -
без лоша дума, без скандал.

Но навярно вече -
нашето минало ти е далече.
И не помниш как си писахме писма
през ден, през два.

Как се защитавах ме
пред враговете и
неразделни бяхме двете.

Хванати за ръце -
вървяхме по пътя към Бога.
Споделяхме тайни от сърце и
обещавахме да ги пазим до гроба.

Сребърно сърце
по между ни раздели.
Знак за векове,
че приятелки сме най - добри.

Караници и обидни думи -
не съществуваха по между ни.
Но в един обикновен ден -
ти просто си тръгна от мен.

Обидих ли те с нещо не зная -
къде сгреших кажи.
На теб ти е все тая,
но мен ме боли.

Двете сме тъй различни -
модата обичаш, аз не.
Живей с онези всички,
а аз със сребърното сърце.

2007г.

Нагоре