Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
16.06.2009 15:09 -
Странно приятелство
Още от самото начало
не се разбирахме двете.
Как станахме приятелки не зная -
ние дори не си стиснахме ръцете.
Исках с теб добре да се отнасям,
а не можех да те понасям.
С труден характер си родена -
различна и студена.
Напразно търсих думи,
за да се разбираме по между ни.
Защо ли ни запозна съдбата,
като ти все гледаше от другата страна на нещата.
Но един ден ми каза сърцето:
"Гледай душата, а не лицето!"
Не мина много време и
намерих прилика между теб и мене.
С малко търпение се въоръжих -
гордост и зли мисли разделих.
Научих се да те разбирам и
нищо лошо вече в теб да не намирам.
Отношението ми към теб се промени -
като сестра те приех дори.
Но ти не знаеше нищо,
че стихове за тебе пиша.
Защо ли не ти казах не знам,
може би ме беше срам.
Стиховете ми не знаех как ще приемеш -
за малко лудичка сигурно щеше да ме вземеш.
И въпреки, че често те сънувах -
от мнението ти се страхувах.
В мен виждаше едно дете,
но аз носих приятелството ни на сърце.
Разбрала си за това може би ти -
студения поглед с усмивка замени.
Между нас имаше помирение и
вече бяхме на едно мнение.
Една в друга не търсих ме вината
и не спорихме коя от двете ни е по - добрата.
И когато започнах ме да се разбира ме аз и ти -
тогава съдбата ни раздели.
Но защо нали точно тя -
двете ни запозна.
Игра ли е било не знам
или е действала по план.
Искала е нещо да ми покаже
и после да ме накаже.
С раздяла и сълзи
и без приятелка дори.
Как ли се е забавлявала съдбата,
когато ни срещна двете.
Сигурно е била зад вратата и
знаеше, че няма да си стиснем ръцете.
Тя ни събра, тя ни раздели -
сега ми липсваш приятелко, а не те понасях преди.
Търся те, все за теб гледат очите,
но не намирам следите.
Търся те навсякъде, дори и в съня,
а теб те няма и не знам къде си сега.
Дали си спомняш как станах ме приятелки двете -
без да си стиснем ръцете.
не се разбирахме двете.
Как станахме приятелки не зная -
ние дори не си стиснахме ръцете.
Исках с теб добре да се отнасям,
а не можех да те понасям.
С труден характер си родена -
различна и студена.
Напразно търсих думи,
за да се разбираме по между ни.
Защо ли ни запозна съдбата,
като ти все гледаше от другата страна на нещата.
Но един ден ми каза сърцето:
"Гледай душата, а не лицето!"
Не мина много време и
намерих прилика между теб и мене.
С малко търпение се въоръжих -
гордост и зли мисли разделих.
Научих се да те разбирам и
нищо лошо вече в теб да не намирам.
Отношението ми към теб се промени -
като сестра те приех дори.
Но ти не знаеше нищо,
че стихове за тебе пиша.
Защо ли не ти казах не знам,
може би ме беше срам.
Стиховете ми не знаех как ще приемеш -
за малко лудичка сигурно щеше да ме вземеш.
И въпреки, че често те сънувах -
от мнението ти се страхувах.
В мен виждаше едно дете,
но аз носих приятелството ни на сърце.
Разбрала си за това може би ти -
студения поглед с усмивка замени.
Между нас имаше помирение и
вече бяхме на едно мнение.
Една в друга не търсих ме вината
и не спорихме коя от двете ни е по - добрата.
И когато започнах ме да се разбира ме аз и ти -
тогава съдбата ни раздели.
Но защо нали точно тя -
двете ни запозна.
Игра ли е било не знам
или е действала по план.
Искала е нещо да ми покаже
и после да ме накаже.
С раздяла и сълзи
и без приятелка дори.
Как ли се е забавлявала съдбата,
когато ни срещна двете.
Сигурно е била зад вратата и
знаеше, че няма да си стиснем ръцете.
Тя ни събра, тя ни раздели -
сега ми липсваш приятелко, а не те понасях преди.
Търся те, все за теб гледат очите,
но не намирам следите.
Търся те навсякъде, дори и в съня,
а теб те няма и не знам къде си сега.
Дали си спомняш как станах ме приятелки двете -
без да си стиснем ръцете.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2546
Блогрол